Сгъстителите са нов тип функционален полимерен материал, който се развива бързо през последните години. Те се използват главно за увеличаване на вискозитета или консистенцията на продуктите и се характеризират с малка дозировка, значителен сгъстяващ ефект и лесна употреба. Те се използват широко във фармацевтиката, печатането и боядисването, козметиката, хранителните добавки, извличането на масло, производството на хартия и обработката на кожи.
Индустриалните сгъстители възникват през 20 век. През 1953 г. Coodrich представи на пазара първия напълно синтетичен сгъстител-сгъстители от полиакрилна киселина-. През 60-те години на миналия век натриевият полиакрилат започва да се използва в хранително-вкусовата промишленост в чужбина. Понастоящем W/O тип латекс на полиакрилова киселина, като сгъстител на водна фаза, се използва широко в пасти за печат върху текстил, боядисване и довършителни работи и промишлени покрития.
В средата-1970-те моята страна започна изследвания върху синтетични сгъстители. През последните години няколко синтетични сгъстители бяха успешно разработени в страната, повечето от които са анионни синтетични сгъстители, като например синтетичния сгъстител KG-201, разработен от Университета за наука и технологии на Китай, и синтетичния сгъстител PF, разработен от Института за химични изследвания в Шенянг. Омрежен латекс на полиакрилна киселина се използва широко като сгъстител за покрития и печат. Въпреки това, този тип анионен сгъстител все още има някои недостатъци, като по-ниска от идеалната електролитна устойчивост, тиксотропни свойства на пигментите и добив на цвят по време на печат. През 80-те години на миналия век бяха разработени полиуретанови асоциативни сгъстители. Понастоящем само няколко международно известни компании като ICI, DuPont, Sun Chemical и KYK произвеждат този продукт и тяхната производствена технология е строго контролирана, което води до монополно ценообразуване. Изследванията на водни полиуретанови сгъстители в моята страна започнаха сравнително късно. През последните години местни компании имитираха чужди продукти и разработиха някои, но резултатите бяха незадоволителни и продуктите не бяха серийни, ограничавайки приложението им до продукти от нисък клас.
